Роджър Уотърс – триизмерно, спиращо дъха, музикално зрелище

Наистина е много трудно да пишем за „концерта“ на Роджър Уотърс, на който присъствахме. Думата „концерт“ е в кавички, защото това не беше концерт. Това си беше триизмерен, зрелищен, музикален спектакъл. Въпреки това, за краткост ще си поволявам да го наричам „концерта“.

Това, на което всички 15 000 души в зала „Арена Армеец“ бяхме свидетели не може да се разкаже с думи. Трябва да се почувства. Именно затова поискахме малко повече време, за да успеем да съберем парчетата от разпиляните си мозъци. Съвсем скоро ще ви предоставим и пълната фотогалерия от концерта.

Част 1

Концерта започна странно. С необичайно дълго и по-скоро скучно интро. Плъзна мълва из тълпата, че видеото е било с цел настройка на огромния LED екран. Разбира се всичко това не е случайно. Това бе първата манипулация върху мозъците на публиката. Небето върху това море изведнъж почервеня, светлината в залата притъмня, чу се грохот и тогава видяхме музикантите на сцената. Заваляха парчета на Pink Floyd.

Още от самото начало впечатление направиха бекинг вокалистките, които изглеждаха студени, бездушни и имаха почти роботизирани хореографии. Лично аз се надявах да чуя повече самостоятелни техни изпълнения на „The Great Gig in the Sky“, но пък показаха завиден вокален синхрон.

Двамата китаристи се бяха постарали китарите им да звучат дословно като на великия Гилмор. Някой в залата каза, че ако затвориш очи трудно ще разпознаеш, че не е той. Парчетата изпълнени в невероятен синхрон с всички светлинни и видеоефекти. Е, звукът на китарите бе по-модерен или може би умишено по-различен. След първите 6 Floyd композиции последваха 3 парчета от личното творчетво на Уотърс. Последваха още Флойдски класики и черешката на тортата – „Another Brick In The Wall“ 2 и 3. И разбира се на сцената се качиха деца, с качулки на главите, за да изпеят емблематичната песен. Рязко махнаха качулките в началото на тяхното пеене. На мен този момент ми подейства много вълнуващо. Видях искрата на свободата в очите им, все едно знаеха какво е да не си свободен. По време на това изпълнение на огромната видеостена стоеше надписът „RESIST!“ (Противопоставете се!).

Тук дойде и следващата изненада – мистър Роджър Уотърс обяви 20-минутна почивка. Почивка, по времето на която ни показа огромния списък с неща, на които трябва да се противпоставим. Вътре бяха политиците Koch Brothers и Mark Zuckerberg, а списъка завърши с кучетата и свинете, което подсказа началото на втория сет.

Част 2

Втория сет на концерта на Роджър Уотърс бе много по-политически ориентиран. Стартира с „Dogs“. Завиха сирени, завъртяха се буркани и върху главите на публиката бе построен завод. Около 16 мултимедийни проектора и огромни екрани успешно пресъздадоха илюзията, че в залата има фабрика.

Концерта продължи с „Pigs (Three Different Ones)“, която Роджър Уотърс бе посветил изцяло на Доналд Тръмп. На видеостената му се подиграваха през цялата песен. Накрая се появи надпис на чист нашенски – „Тръмп е свиня“. На публиката, като че ли много й хареса това. По време на това парче полет около завода в залата направи и огромното надуваемо прасе, управлявано от дрон. Към задника на прасето сочеше стрелка, която показваше откъде се появяват бомбите и смъртта.

Последва „Money“, която беше насочена срещо корпорациите, политиците и неравенството между тях и множеството гладуващи хора по света. Песните се преливаха от една в друга типично в Pink Floyd-ски стил. Така се стигна до „Brain Damage“ и „Eclipse“, които ни довършиха с аудиовизуалните ефекти. Върху главите на публиката от т. нар. „front stage“ изгря огромна лазерна пирамида, чиито стени малко по-късно се покриха с цветовете на дъгата. Това предаде още веднъж една 3D визия на концерта, напомняйки за обложката на албума „The Dark Side Of The Moon“.

Бисът

След края на тази магия, Уотърс представи всички артисти на сцената и ни стана ясно, че концертът върви към края си.  След това геният от Pink Floyd започна да благодари ба публиката и да говори затова, как всички по света сме еднакви. Как той не иска да воюва с руснаците и попита „А вие искате ли?“. Говори за магията и любовта, която беше в залата. Апелира към нас, като излезем от нея, да разпространим послението на любовта, и че само това ще ни спаси от войната. Усети се вълнението му. Обяви, че за нас ще направят още две парчета. Посвети първото от тях на майка си – разбира се „Mother“ Цялата зала пя с него дума по дума. Концерта завърши с класиката „Comfortably Numb“ и безброй малки хартийки с надпис „RESIST!“, които заваляха от тавана на сградата към нас.

Музикантите напуснаха сцена. Последен от нея слезе и великанът – Роджър Уотърс.

Тук можете да намерите и пълният сетлист от концерта – клик.

RESIST!

Иво Минчев
Очевидец