ФСБ на 40 години – един концерт на световно ниво

ФСБ

Не знам доколко си давате сметка какво гигантско събитие се случи вчера. Тези, които бяха в зала „Арена Армеец“  с ФСБ вчера със сигурност разбират за какво говоря. Беше ни представен един музикален продукт на световно ниво. А продуктът от своя страна е толкова свиден на българския слушател, и това създаде една магична атмосфера в залата.

Концертът започна с класическият „Пъпеш“, на който Константин Цеков направи разкошна интродукция на акордеон. И започнаха да валят хитовете. Валяха със същия интензитет, като поройният дъжд преди концерта. Всяко следващо парче на ФСБ ни давеше все повече в емоции и спомени за минали години. „Пак ще се прегърнем“, „Не така“, „Иде вятър“, „Епизод от романтичен филм“, „Гара разделна“, „Няма как“, „Зимна къща“, „Обичам те до тук“, „На път“, „Защо ме обичаш“ и още…

Още в началото Румен Бояджиев направи изказване и разчуства още повече публиката с думите си. Някъде към средата на сцената се присъедини и Александър Бахаров – един от основателите на ФСБ. Лично моето мнение е, че Ивайло Звездомиров изпълваше по-добре звукът в залата с баса си, но беше проятно да чуем „Ако спреш“ и „Пак ще се прегърнем“ в изпълнение на Бахаров. Маримбата на Емил-Марк Ханджиев пък допълни картинката на едноименното парче „Кълбото“.

Въпреки, че Румен Бояджиев бе казал в едно телевизионно интервю, че няма да може да изпее „Високо, високо“ и предупреди, че ще я пее публиката това не се случи. Всеки тон излезе от гласът му, точно както в албума, че и по-добре. И да беше леко плах в началото, но това парче си сериозно предизвикателство за всеки вокал. А хилядите светлинки от публиката направиха украсата на залата невъзможно добра.

За съжаление тук-там имаше и леки технически неизправности със звука. Басът на Ивайло Звездомиров не се чуваше и то точно на момент в който двмата басисити с правиха фънк-диалог. Иван Лечев пък имаше затруднение с микрофонът си. От друга гледна точка – звукът беше покъртително добър. Впечатляващо чист и кристален. Без да е надут като ниво. Без да дразни и кънти.

В един момент се огледах. От дясно на мен имаше възрастна двойка, които все едно бяха на меден месец. Бяха толкова щастливи, целуваха се, танцуваха, пееха… Отляво има две деца. По-малкото от тях със сигурност не е било родено, когато е издаден последният албум на ФСБ. Забвляваха се по детски и викаха за още по време на биса. Истинска среща на поколенията.

Концерта завърши с класическата „След десет години“. Искрено се надявам това да не е обещание, а да се видим доста по-скоро с тях.