Coverdale още го може – Whitesnake в София

whitesnake в Арена Армеец

Coverdale още го може. С тази мисъл в главата си тръгнах от концерта на рок величията Whitesnake. И да. Ако тръгна да търся кусури в пеенето му и в гласа му ще намеря. Ама не искам. Вярно е, че гласа му все повече шкури, вярно е че свириха с един тон надолу, но Coverdale и компания показаха, че знаят какво правят и защо го правят. Истински Whitesnake.

Залата беше фрашкана. Не знам какъв е бил пропускателния режим преди да дойда, но аз минах сравнително леко през охраната. Очаквах по-засилени мерки. Според мен голям минус в организацията беше прекалено малкото точки за купуване на бира. И затова имаше огромна опашка, на която отказах да се редя. Останах си жаден. Като цяло мисля, че организацията създадена от Sofia Music Enterprises беше добра.

За съжаление изпуснах часто от шоуто на подгряващите The Dead Daisies порати лек транспортен инцидент. От това, което видях за тази група – заслужаваше си да гледам предимно ритъм секцията. Marko Mendoza и щурия барабанист Brian Tichy. Страшни. Брайън изхвърли толкова палки във въздуха, колкото ще стигнат на едно семейство за да се отопли през зимния сезон. Напомни ми за Майк Портной (Dream Theater) За Марко няма какво да говоря. Разкошен басист. Останалата част от бенда не бяха лоши музиканти, но някък не блеснаха. Това е мое мнение.

Подгряващата банда приключи сета си с кавър на Beatles.

Започна приготовлението на сцената за Whitesnake. Не чакахме много. Наистина, бил съм на много концерти и между бандите сме чакали понякога много. Тук хората се справиха навреме с работата по сцената. Всъщност всичко вървеше по план. Whitesnake започнаха сета си точно както беше обявено. Първата звезда, която се видя зад кулисите (от нашия ъгъл) беше Joel Hoekstra – новото китарно попълнение към Ковърдейл. Признавам си, че съм по-голям фен на Doug Aldrich, но не мога да не призная Джоел колко добре се вписа, като стилистика в Whitesnake. Много пасва. А освен това е наистина много добър.

whitesnake sofiaЗапочнаха с Burn и то точно, както великия им лайв от Лондон. Само, че без частта със Stormbringer, но… Страшно отваряне. Цялата зала пееше „Buuuuuuuuuuurn“ и още тук се видя, че Ковърдейл получи „оргазъм“. Беше голям поклон за българската публика, че ризата на Дейвид, беше с трибагреника на България. Много яко.

Подкараха Bad Boys и Love Ain’t No Stranger. Втората Purple-ска песен беше The Gipsy. За мен тя беше изненада (нарочно не гледах сетовете от предишни концерти – заради моменти като този). Приятна изненада. Give Me All Your Love и You Keep on Moving минаха по своя ред.

Joel HoekstraКовърдейл обяви, че е дошло времето китаристите му да покажат какво могат. Очаквах, че ще има китарна битка, но не. Един по един излязоха и двамата и си свириха свиренето. Излезе първи Reb Beach. Въртя, сука… Много свири. Свири технично. Не знам защо обаче, не можа да ме грабне. Може и да съм пристрастен, но нищо не ме впечатли. Joel Hoekstra излезе и показа една по-друга страна на китарата. Имаше повече блус в неговите неща. Е, разбира се, че показа и скорост на свирене. Впечатление ми направи разкошния му звук на китарата. Страшен!

Tommy AldridgeВеднага след солата подкараха Ain’t No Love in the Heart of the City и Mistreated. Ковърдейл обяви и соло на басиста. Зачудих се какво ли ще е. Е, нямаше как да се сетя, че ще забие на устна хармоника. Супер му се отдава и беше интересно. Сляха солото му с You Fool No One  на Purple и веднага след това започна солото на Tommy Aldridge. Титаничен, покъртителен бяс. Звяр. Разкова тъпаните си от бой. Разбира се и запазената му марка – да свири с ръце взриви публиката. Гледам на живо тази част от солото му за трети път и всеки път се очудвам как не си прецаква ръцете при такова хамалене на чинелите. Пълна откачалка.

Ковърдейл обяви, че следващото парче го правят за първи път (разбира се, че за първи път е включно в турнето). Хоекстра излезе с една куха китара на сцената. Зачудих се, кое ли е това парче. Soldier of Fortune. Мед за душата. След това следват Is This Love, Fool for Your Loving и Here I Go Again. Класики. Смазващи.

Оттеглиха се от сцената все едно за довиждане. Цялата зала знаеше, че това не е финалното парче. Краят дойде със Still of thе Night. Парче – легенда. Раздадоха душите си, след това перца и палки. Поклониха се и се оттеглиха. Както всеки път в тонколоните зазвуча We Wish You Well (на запис) и Always Look on the Bright Side of Life (Monty Python) на изпроводяк.

Автор: Иво Минчев